Социологът Яница Петкова провежда изследване за дисертационния си труд на тема: „Динамика на младежкото политическо участие: избори и участие в протести в България (2013-2023)“. За целта е необходимо попълване на анкетна карта с въпроси по темата. Анкетата е насочена към младежи на възраст 15-29 г. и цели да установи нагласи спрямо политическото участие като цяло и някои негови конкретни форми.

Получената информация е напълно анонимна и ще се използва само в обобщен вид за научни цели.

Анкетата е достъпна от тук.

Резултати от социологическо проучване за състоянието на младите хора в България през 2023 г.

Употребата на алкохол, цигари и наркотици, състояние на психологическо здраве, преживяно насилие, удовлетвореност от работното място и желание за започване на собствен бизнес са само част от темите, по които младите хора споделиха опита и мнението си.

Всяка година Министерството на младежта и спорта възлага провеждането на социологическо проучване сред младите хора в България. Целта е да се проследят нагласите на младежите по ключови въпроси от живота им като информацията да послужи за отправна точка при формиране на необходимите политики в сектора.

Проучването обхваща множество теми с голямо значение за живота на младежите – образование, заетост, здраве, социални взаимоотношения и равенство, гражданска активност, личностно развитие и други. Същевременно в целевата група – 15-29 годишни, попадат хора с различни разбирания и преживявания на база етапа от живота, в който се намират: ученици, студенти, работещи, семейни, с деца и т.н.

Някои от най-интересните изводи са свързани с готовността на младите хора да се включват в неформално образование, опасенията им, че работодателите не биха взели предвид придобитите умения, разминаването между заетост и специалност, желанието на младите хора да започнат собствен бизнес и недостатъчната им информираност за възможностите за подкрепа, значителната употреба на алкохол и цигари, въпреки знанието за вредата им, и други.

Образование

По отношение на образованието данните от изследването сочат, че на декларативно ниво образованието все още е високо в ценностната система на младите. Голям е делът и на възнамеряващите да продължат образованието си (54%), като 9% изразяват желание да учат в чужбина.

Формалното образование получава относително добри оценки сред целевата група – оценява се като добро или задоволително от 62%, и като предоставящо полезни знания от 61%. И в двата случая ученици в средни училища дават значимо по-високи оценки от респондентите над 20 години. Неформалното обучение също изглежда ценено. Три четвърти (75%) от участниците в изследването виждат полза от продължаващото цял живот обучение, 67% са търсили информация за налични възможности, а 37% възнамеряват да участват в курс през следващата една година.  Потенциална бариера пред интереса към неформални форми на обучение е убеждението сред значителна част от респодентите (32%), че работодателите не биха взели предвид придобитите знания и умения.

Заетост

Почти половината  работещи респонденти (48%) са заети в сфера, различна от специалността си, което е индикация, че образователната система не успява да отговори до достатъчно висока степен на потребностите на трудовия пазар. Като позитивно откритие може да се отбележи, че малко над половината (53%) работещи респонденти са си намерили работа по-лесно отколкото са очаквали, което може да се тълкува като индикация за недостиг на лесно достъпна информация относно наличните възможности за заетост. Широкото мнозинство (81%) се чувстват удовлетворени от настоящата си работа, а неудовлетвореност от заплащането изразяват сравнително малък дял (14%). В допълнение, преобладаващите оценки на работното място са относително положителни. По-забележима неудовлетвореност се регистрира във връзка с наличието на допълнителни социални придобивки (30% от работещите респонденти изразяват недоволство), както и на допълнителни удобства на работното място (22% недоволни).

По данни от изследването предприемаческите амбиции са широко-разпространени сред младите. Частен бизнес притежават 8% от всички респонденти, а намерение за започване на такъв изразяват 50%. От друга страна, информираността по темата не изглежда на високо ниво - 32% не знаят за съществуването на възможности за външно финансиране, а бизнес инкубаторите са познати за едва 14%. 

Като цяло, много от програмите и организациите, имащи за цел да подкрепят младите в тяхното професионално развитие, изглежда нямат достатъчно добра видимост. За най-добре познатите - програми за кариерно развитие и реализация на млади, са чували 45% от респондентите. 37% не са чували за нито една от тестваните организации.

Здраве и благосъстояние

Изследването регистрира високи оценки за личното здравно състояние и относително добра здравна култура сред младите - редовните профилактични прегледи (всяка или почти всяка година) са обичайна практика за 59%, а редовните прегледи при зъболекар – за 53%.

10% от респондентите са употребявали наркотици многократно, като марихуаната е най-често употребяваната субстанция. Нерядко се употребяват кокаин и амфетамини. Редовната консумация на алкохол е относително разпространено явление сред младите – изследването регистрира 24% редовни (веднъж седмично, няколко пъти седмично или всеки ден) консуматори на лек, а 14% - на твърд алкохол. Причината за това е вероятно по-скоро от културно естество – нормализиране на алкохола като начин на забавление в социалната среда, отколкото липса на информираност - мнозинството респонденти (83%) смятат, че редовната употреба на алкохол вреди на здравето. Редовните пушачи (всеки ден) на обикновени цигари съставляват 28% от извадката, а други 10% пушат електронни цигари ежедневно. 10% не желаят да отговорят на въпроса дали са употребявали наркотици. Липсата на отворен диалог по темата може да се окаже значителна бариера пред успешни интервенции. Неинформираните за вредата от различните наркотични субстанции (вкл. алкохол, цигари и други наркотици) варира между 20% и 33%. Най-използваните канали за информация са интернет, медии, както и близки и приятели.

Като сериозен негативен извод се очертава, че значителен процент от младите хора споделят за проявата на сериозни психологически симптоми, включително мисли (11%) и опити (2%) за самоубийство, както и мисли (8%) и опити (6%) за самонараняване. 6% не знаят къде да потърсят подкрепа, а 2% нямат достъп до такава в населеното място.

Социални взаимоотношения, равенство и приобщаване

Изследването показва високи нива на междуетнически диалог - повечето участници твърдят, че познават (84%) и имат ежедневен контакт (71%) с хора от друг етнос.  От друга страна, хората със специални образователни потребности изглеждат по-неприобщени - 53% нямат приятели, а 38% не познават представители на тази социална група.

Друг извод са регистрираните високи степени на насилие в социалната среда на младите и върху самите тях. Високите стойности може да се дължат на разширяване на дефинициите на насилие, така че да включва нормализирани в съвременната българска култура модели на поведение (например крещене, подигравки). Друг фактор са социалните медии и по-общо интернет, които се явяват лесни канали за упражняване на емоционално, сексуално и икономическо насилие.

На психическо насилие са станали свидетели 61% от респондентите, а 37% се самоопределят като жертви на такова. За физическо насилие процентите са съответно 52% и 24%, за сексуално – 22% и 8%, а икономическо – 35% и 16%. Учебното заведение е мястото, на което най-често се случва физическо и психическо насилие. 

Свободно време и доброволчество

По отношение на социалния контекст, приятелската компания е най-предпочитаният начин за прекарване на свободното време (82%), но немалък дял оценяват и компанията на семейство / роднини (59%). Всеки четвърти обаче предпочита да има и време сам със себе си (26%).

Дейностите, които младите са извършвали през последната една година включват основно гледане на филми / телевизия (посочено от 76%), излизане с приятели сред природа (69%) или в заведение (68%),  както и слушане на музика (68%). Останалите тествани дейности също се посочват относително често - практикуване на хобита / развиване на интереси (55%), игра на компютър или телефон (53%), спортуване (49%), посещаване на културни мероприятия (49%). Въпреки че са възможни песимистични интерпретации на тези данни, евентуално сравнение със ситуацията сред генералната популация вероятно би демонстрирало подчертано по-здравословни и стимулиращи развитието модели сред изследваната целева група. Сравнение с данни от минали години също би послужило за по-задълбочен анализ на резултатите.

Обезпокоително е, че половината участници (49%) не са прочели нито една книга през изминалата година, като сред най-младите делът на нечетящите е най-висок (60%).

Младите имат подчертан интерес към дарителски и доброволчески акции. Изследването регистрира нереализиран потенциал за привличане на млади доброволци към социални дейности, акции за помощ при бедствия и аварии, както и дейности за защита на околната среда, тъй като интересът към тях е по-висок от реалното участие.

Самостоятелност и личностно развитие

Основната част от участниците в изследването имат собствени източници на доходи - заплата / хонорар (65%) или стипендия (12%). Повече от половината (56%) заявяват, че успяват да спестяват пари, макар в повечето случаи спестената сума да не е колкото желаят. 

Материалните принадлежности не изглежда да доминират в ценностната система на младите. Участниците в изследването са попитани какво считат за важно да притежават, за да се чувстват част от средата си / да тежат на мястото си. При повечето на първо място изпъкват тези от нематериален характер - притежаването на различни знания и умения (посочено от 59%) и финансова грамотност (49%). В този контекст е важно да се отбележи, че висшето образование не се възприема като необходимост от мнозинството - важно е само за 37%.

Повече по темата ще откриете на следния линк: https://docs.google.com/document/d/1I82vuX5v7Gok7CKTrZ3QUUlqjxik7Nd7/edit?usp=sharing&ouid=115215562568213326999&rtpof=true&sd=true

На 27 февруари 2024 г. дирекция „Младежки политики“ проведе събитие за публично представяне на онлайн платформата Youth Wiki в България.

Youth Wiki е онлайн енциклопедия на Европа, която представя информация за националните младежки политики в европейските държави. Платформата се поддържа с финансовата подкрепа на Европейския съюз по програма „Еразъм+“ от мрежа от национални кореспонденти на над 30 държави в Европа.

Събитието бе част от стратегията за популяризиране на платформата Youth Wiki по проект „Младежки кореспондент Youth Wiki“, изпълняван от Министерство на младежта и спорта и финансиран от Европейския съюз по Програма „Еразъм +“.

В неформална обстановка в пространството Launchee (в ЦУМ) събитието събра младежи и заинтересовани страни, които бяха запознати със съдържанието, елементите и предимствата на младежката енциклопедия Youth Wiki и как тя може да бъде използвана при изготвянето на основани на факти политики за младите хора.

След презентацията участниците имаха възможност да обменят идеи как биха могли да използват тази богата онлайн база данни в своята работа и учене и да се свържат с други млади хора и експерти в областта на младежката политика.

СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПА ПРАЗНУВА 75 ГОДИНИ

Основаването на Съвета на Европа на 5 май 1949 г. в Лондон е във време на голяма несигурност относно човешкото бъдеще. Уставът на организацията провъзгласява, че „стремежът към мир, основан на справедливост и международно сътрудничество, е жизненоважен за запазването на човешкото общество и цивилизация“ – думи, които не са загубили своята актуалност 75 години по-късно.

Днес, 46 държави членки на Съвета на Европа, се обединяват около своите ценности, като ги споделят, развиват и поддържат. На своята 4-та среща на високо равнище в Рейкявик на 16-17 май 2023 г. държавните и правителствените ръководители декларират, че ще продължат да инвестират в ДЕМОКРАТИЧНО БЪДЕЩЕ, като гарантират, че всеки може да има значима роля в демократичните процеси, както и че ще бъде даден приоритет на участието на младите хора в демократичния живот и процесите на вземане на решения.

От Конгреса в Хага през 1948 г. до днес младежките организации и младите хора играят решаваща роля в защитата на ценностите на Съвета на Европа, а младежкият сектор е със съществен принос за отбелязването на всички юбилейни чествания. През 2018 г. Младежката Enter! седмицата е ключово събитие от програмата на френското председателство на Комитета на министрите за отбелязване на 70-ата годишнина на Организацията.

Обновяването на демокрацията от младите хора е стратегически приоритет на Съвета на Европа, както е посочено и в Стратегията за младежкия сектор 2030, приета от Комитета на министрите [CM/Res(2020)2]. Призивът за действие от участниците в Седмицата на младежкото действие (Youth Action Week) през 2022 г. свидетелства за креативността, енергията и решимостта на младите хора да обновяват демокрацията, основана на личната и политическата свобода, права на човека и върховенството на правото.

Декларацията от Рейкявик и принципите за демокрация идентифицират значението на младежката политика и младите хора, изразено в ангажимента за включване на младежката перспектива в междуправителствените и други обсъждания на организациите и призовава правителствата:

(…) да подкрепят участието на младите хора в демократичния живот и процесите на вземане на решения, включително чрез обучение относно правата на човека и основните демократични ценности като плурализъм, приобщаване, недискриминация, прозрачност и отчетност (…)

Честването на 75-ата годишнина през 2024 г. представлява съществена възможност за укрепване на взаимните ангажименти между Съвета на Европа и младежките организации, чрез които Съветът на Европа дава възможност на младите хора в цяла Европа активно да поддържат, защитават, насърчават и да се възползват от основните ценности на Съвета на Европа - правата на човека, демокрацията и върховенството на правото.

Повече за Съвета на Европа и младежката политика на организацията можете да видите ТУК